Интергенеративното учене и Ученето през целия живот

Интергенеративното учене и Ученето през целия живот

Международната мрежа EMIL работи в полза на идеята за Ученето през целия живот  чрез активна работа в областта на интергенеративното учене.  Важно е да се обясни връзката между двата вида учене и тази концепция цели точно това.

Ученето през целия живот е определение на съвкупност от  различни форми на учене. Това, от една страна, е формалното учене от предучилищна възраст до университета, където ученици и студенти задължително усвояват определени учебни програми, преминават в по-горни класове и курсове, полагат изпити и получават дипломи и сертификати. От друга страна тук се включва неформалното учене, при което обучаемите вземат участие в тренинги  и обучения, отнасящи се отчасти до това, което работят.  Тук говорим предимно за тренинги и обучения, в които обучаемите участват и междувременно работят на непълен работен ден или пък за периода на обучение са освободени от работа. След приключване на обученията или тренингите те се връщат отново на работа или преминават на ново работно място. Неформалното учене включва в повечето случаи учебна програма и някакъв вид сертификат на края. Третият вид учене, част от ученето през целия живот, е информалното учене. Тук се включва всичко, което хората научават един от друг – това е възприемане на ценности и нагласи, а също придобиване на знания и умения . (Tuijnman, Boström,2002)

Ученето започва от момента на раждането на човека и продължава през целия му живот до смъртта. През целия си живот човек взема участие в някакъв вид учене – формално, неформално или информално.  Понякога трите вида учене се преплитат. Особено по време на формалното учене неформалната част , отнасяща се до възприемане на определени ценности и нагласи се представя в специфичен контекст, който се възприема от връстници/колеги и учители/наставници, като се включва в цялостния процес на учене при придобиване на опит от страна на индивида.

Интергенеративното учене (ИУ) се дефинира от международната мрежа EMIL по следния начин:

„Начинът, по който хората от всички възрасти могат да учат заедно или един от друг. Интергенеративното учене е важна част от ученето през целия живот, където поколенията работят заедно така, че придобиват различни умения и знания и възприемат определена ценностна система. Заедно с обмяната на знания интергенеративното учене стимулира реципрочни взаимоотношения между различните поколения и помага за развитието на социален капитал и социална кохезия в нашето все по-застаряващо общество. Интергенеративното учене е начин за справяне със значителните демографски промени в цяла Европа и начин за засилване на солидарността между поколенията чрез интергенеративна практика (IP).”

При обединяването около тази дефиниция на интергенеративното учене става ясно, че където млади и възрастни хора се срещат и обменят опита си, работят заедно, помагат си или правят нещо заедно, винаги присъства и елементът на ученето. В повечето случаи става дума за възприемането на определени ценности или нагласи, т.е. за информално учене. Може също да става дума за неформално или информално учене, когато хора от различни поколения работят на едно и също място и така споделят опит и знания. В този случай също успоредно се възприемат определени нагласи и ценности.

Интергенеративното учене като част от ученето през целия живот

Поради по-горе изложеното може да се каже, че интергенеративното учене е част от ученето през целия живот. Когато хората от различни поколения учат заедно или един от друг в рамките на формалното, при неформалното или информалното учене винаги има интерактивен обмен на знания и умения, както и възприемане на определени ценности и нагласи (Boström,2003).

Международната мрежа EMIL се стреми да стане център на интергенеративното учене, в смисъл на споделяне на опита от различни страни за това как различните поколения участват в процесите на ученето. По този начин EMIL подкрепя ученето през целия живот.

Източници:

Boström, A-K. (2003). Lifelong learning, intergenerational learning, and social capital: From theory to practice. Stockholm: Institute of International Education, Stockholm University.

Boström, A-K. , Hutton-Yeo, A., Ohsako, T., Sawano, Y. (2000). ”A general assessment of IP initiatives in the countries involved” in A Hatton-Yeo and T.Osako (ed.) Intergenerational programmes: Public policy and research implications an international perspective. UNESCO: Hamburg

Tuijnman, A., and Boström, A-K. (2002). Changing notions of lifelong education and lifelong learning. International Review of Education, 48(1/2): 93-110.